Изненада с елементи на облекчение

Измъчените финални мигове на мавзолейното строене добавиха унизителна безсерна тенденция в и без това угриженото ми съзнание.

Порцелановите ми похождения бяха немощни, нередовни и с неприятно твърда консистенция, варираща на калибър от дребно джепане до тежки и корави билярдни топки.

Все пак мъките ми бяха съпроводени с гръмки фанфарни звуци, които умело прикривах, ту изрязвайки се дълго и назъбено в унисон със зегето, ту взривявайки самостоятелни газови единици, ловко следвайки ударите на чука.

Поради което екзистенциалният миг на разкритието и появата на бял свят на остатъчния продукт постепенно започна да изгубва своя магически чар и ритуалното присядане на трона започна да се случва с все по-свито сърце.

Но тази сутрин след поредния тръбен резониращ в порцелана зов напънах вратни жили да изстрелям очаквания вкоравен снаряд, а вместо това кафявата змия благодатно се изниза като по добре смазани релси, аранжирайки се чудесно на три еднакви, перфектно успоредни парчета, досущ тройка кебапчета.

Изненадата ми беше съизмерима с приятното чувство, когато си изрежеш ноктите на краката и изведнъж разбереш, че новите  маратонки все пак ти стават.

Кеф.