50 shades of brown

Още с първите мигове от събуждането вдишваш подозрителни нюанси, носещи се из замръзналия мавзолей и първоначално ги отдаваш на собствената си свръхпродукция.

Но противно на обичайното, вдигането на завивката не отключва никакви кутии на Пандора, а по студените плочки в сумрака се забелязват подозрителни следи.

Тишината е тягостна и две изключително притеснени очи те следят внимателно, докато съзнанието ти бавно намества всички сетивни сигнали в кафявия спектър.

Бели лапи с ловки балетни стъпки изпълняват маневри за спазване на дистанция и в тъмнината за миг забелязваш несвойнствено оцветяване южно от опашката.

Вече нещата малко или много са ясни и без особена изненада достигаш до експресионистичния минималистично-поантилистичен натюрморт върху бял килим, който уви ти е вече толкова добре познат.

Дори няма как да се ядосаш на двете очи, в които се чете възможно най-неподправената вина на този свят и на кристално чистотото съзнание зад тях, затова се пресягаш и мълчавиво почесваш белия пух зад две уши.

Огромната благодарност в погледа и завъртането на бяла пухкава опашка казват повече от всички думи на света.

Добре дошли в живота с куче.