Равносметки
След обичайно проточилия се негативизъм покрай безславната пенсионерска кончина, постепенно се оплиташ в лайнян водовъртеж от инцидентни свирения - процес, чиято прозаична клишираност успешно би могла да се сравни с безразборен секс след дълга и поразмирисала се към края си сериозна връзка.
Но освен краткотрайни и лековати емоции, е известно, че както въпросните занимания, така и музикалният им еквивалент, не водят до никакъв съществен резултат, освен донякъде успокояващото социално залъгване, че все още в която и репетиционна да се засечеш с някоя формация, познаваш поне един човек от нея, въпреки дългогодишното си мавзолейно изгнание.
С лека ръка отхвърляш всичките многократни опити да си намериш някъде музикалното място, тъй като винаги подсъзнателно се опитваш да ги премериш с романтизираната представа за блаженопочившия пенсионерски (дис)баланс.
Докато един мрачен ден доста контрастен елемент на абсурдност внася и фактът, че след инцидентно заслушване в стари записи, от разкисващото блато на вътречерепната носталгия изкристализира самопризнанието, че въздушните трептения, които толкова си детински си бранил досега поради криворазбрани идеали, на практика са си едни безформени съвкупности от не съвсем доклатени мелодии, или казано по-ясно - нищо особено.
В крайна сметка последната останала част от съзнанието ти, все още водеща борби на кафявия фронт за музикален идеализъм, капитулира с леко поомазан в кафяво бял флаг пред анално всепроникващата реалност на здравия разум.
Както и да е, понастоящем пенсионерското фиаско е възродено във формат на пауър трио и заформящите се нови композиции имат известни шансове да стопят възцарилия се трайно песимизъм, но каквото сабя покаже и палките, майко, юнашки.
Същевременно се забавлявам и с един по-изявено китарен проект, който носи силен шрапнелски дух, но съм се дистанцирал от прекомерно сплотяване с колектива и мълчаливо си сипвам картофите в най-добрите традиции на любимия си Дийн Кастроново, поне доколкото мога.
Липсва ли ми нивото, което бяхме постигнали? Определено.
Голяма загуба ли е за външния свят? Едва ли.
Уморен ли съм се вече за вятърни мелници? До голяма степен.
Има ли смисъл да се продължава всичко това? Май не.
Но както всеки потърпевш знае, музиката е проклятие за цял живот.