13.10

Колкото и така нареченият ти здрав разум да осъзнава безмислеността на това действие, в кафявите тресавища на съзнанието ти година след година продължават да изплуват вехти спомени, свързани не толкова със значителнии случки в незначителното ти съществуване, колкото с поокаляни и изкривени от времето мисловни пясъчни замъци.

Знаеш, че няма полза от символичното сегментиране на изсипания в кенефа на миналото живот - циклични отрязъци, всеки следващ от които все по-категорично ти напомня колкото по-надолу те е отнесла лайняната река, но все пак не можеш да ги пуснеш да изчезнат заедно със сутрешната продукция.

Затова и година след година неканено се появяват отново, пробивайки ежедневието от сива асоциалност и трескаво друпализиране, за да ти натякнат колко повече си затънал в големото и лепкаво.

И така до следващия тринайсти октомври, който преди 15 години беше и петък, за радост на всички верующи в градските легенди.

И който никога няма да се върне.

А може би така е по-добре.