Паралели

Виелиците на концентрирано безмисленото ми съществуване напоследък центрофугират из съзнанието разпокъсани спомени и с наближаването на днешното преекспонирано музикално събитие успявам да ги подредя в някаква по-скоро смехотворна равносметка.

Първият концерт в живота ми беше на ФСБ и Щурците в Универсиада и явно остави достатъчно сериозни противоречия в детското ми съзнание относно свиренето на сцена и музикантстването като цяло.

Резултат - 20 години по-късно все още не съм се отказал в жалките си опити да се занимавам с музика, вместо най-накрая да си призная, че не ставам, въпреки очевидните намеци на милата реалност от години насам.

Един гаден мрачен ден с огромно нежелание отивах на работа в първото си (и последно) бачкане и минавайки покрай Васил Левски, през замазаното стъкло на икаруса гледах невъзможно далечната паралелна вселена, в която разни хора събираха багажи и инструментариум около един голям автобус с огромни надписи ФСБ отстрани и се готвеха да тръгнат на Турне.

Резултат - 10 години по-късно се случи така, че минах през всички видове курове (включителни и чужбински, в "истинския" шоубиз) от техническия аспект на концертните занимания, но освен цинично осъзнатите загубени години, никога не успях да постигна мечтата на онова момче, което в 204 подмина турбуса с дискретно подсмърчане.

Покрай хилядите ми разговори с Пепи Славов през годините в магазина му с младежки ентусиазъм попивах всички истории и цялостно отношение към музиката наред с безкрайното уважение, което изпитвам към този човек.

Но в крайна сметка не успях да попия нищо от това, а по-скоро още по-ясно да осъзная разграничението между истинския творец и арогантния, пълен с негативизъм и злоба типичен бг псевдомузикант от метълски произход.

В най-силните времена на блаженопочившата пенсионерска формация (макар и с пословично реалистично-кафявия си мироглед) въздигах някакви химерични пясъчни кули покрай завоалираните обещания за вечно отлагащото се огромно реюниън турне на ФСБ, което щяло да има нужда от съпорт група.

Резултат - известно е какво се случи с групата ми, а въпросното велико турне, редуцирано до три прехвалени и преекспонирани концерта, все пак се случи с години закъснение.

Твърде силно подозирам, че довечера ще пропусна да посетя триумфа на великолепната безгрешна фамилия.

Както защото предпочитам да мисля за ФСБ като за Формация Студио Балкатон, а не като за Формация Семейство Бояджиеви.

Така и защото не ми се прави поредния паралел с така наречения мой живот, докато подсмърчайки, гледам как на сцената е друг.

Както и да е, не съм нито първият, нито последният.

Back to your regularly scheduled drupalling.