Закъснение

Посрещам негостоприемната сутрин с кисела физиономия и неопределена чревна тежест, явно резултат от геройското снощно преяждане в най-добрите булгар традиции, щото съм бил на гости, нали.

За малко да пръсна лъщящата от пот слепоочнна вена в изтерзаните си опити да извърша принудително изпускане на баласта, заел богобоязлива поза в ехтящия порцеланов храм.

Но с няколкото си немощни трели успявам главно да предизвикам язвителната насмешка на кенефния всемир, изразяваща се в хладна теракотена тишина след затихването на микроскопичното ехо.

Позорно победен, напускам полесражението със засрамено вдигнати гащи и наведена глава, за да се съсредоточа над далеч по-продуктивното от фекална гледна точка работно ежедневие.

Но след незначителен отрязък време рязко вътрешно изригване ме изстрелва от компютърния стол обратно към порцелановия пиедестал с реактивна паническа тяга, безкомпромисна и неподлежаща на прозаични коментари.

Едва допрял по-представителния си край до дъската, вече бълвам весело припляскващи с опашки кафяви инкарнации на снощната сьомга, а палави водни пръски допълват експресивността на врящия и кипящ от турбинни сили керамичен пиедестал.

Точно прицелената финална капка върху нажежения ми сфинктер и възцарилото се след това тихо спокойствие обрисуват една своеобразна епитафия на днешните закъсняли фекални страсти.

Със задна дата.