Материализъм

Дъвча си ташаците от яд.

Щото от лакомия и от чакане на последния момент и заради вечните вътрешни противоречия дали все пак ми трябва поредната скъпа ламаринка и заради скапването на нета точно в най-неподходящия момент изпуснах едно чудесно симпатично 6" сплешче в ингилизкия ибей.

И защото по стара пощенска традиция получих честитката за 15" китаеца вчера следобед, за да се налага да чакам чак до понеделник, за да се отправя към любимата си соц дестинация в лицето на гнусната депресивна Разменна Пощенска Станция при Митницата и да преиграя за пореден път все същата пиеса "надлъгване с дебелогъзи нагли митничари".

И защото в далечен и не толкова братски Кройдън седи и чака един 17" креш, който ще пристигне тук не се знае кога и не се знае с кого и не се знае как.

И защото вместо да се боря сериозно за 6" сплеша, който толкова много исках, оня ден се поддадох на моментна тъпотия и изпазарувах още един 16" китаец, от който пък съвсем не съм сигурен, че имам нужда.

И защото все по-често започвам да осъзнавам, че тези неща ме натоварват още повече, вместо да ме правят щастлив, както се опитвам да се самозалъгвам.

Продължавам да ги дъвча.