Под налягане

Прескачайки бариерата на по-добрия свят, първите искрици на съзнание в мрачното начало на деня носят със себе категоричен императив от физиологично-газов характер.

Кръговата мускулна структура обтегнато припуква като корабни въжета, а маясълът весело плющи, докато надувам бойния рог с ведър сутрешен ентусиазъм.

Изпълвайки звуковата панорама с мощни реверберации, размишлявам развеселено каква част от тях се предават в околния ефир и какво ли си мисли откачената ми съседка по въпроса.

И след като тръбачът е свирил сбор, е време за полагане на един (както се оказва впоследствие) съвсем прозаичен и незапомнящ се сух шпек.

Както често се случва, много шум за нищо.