На концерт без концерт
Всепоглъщаща тежест на поколения наслояван дълбок и непреклонен соц във вечния му бастион - морето от червено-кафяви седалки в зала-едно-на-ендекату-на-културата.
Изобретателно малоумна и дезорганизирана сбирщина от трогателно некомпетентни непрофесионалисти, към които от немай къде съм прикачен и аз в качеството си на също такъв.
Обстановка, постепенно прерастваща от нормално осран хаос към истерично-диарични протуберанси на глупост, нерви, напрежение и типичен бг идиотизъм от страна на туземното НДК население.
Подозрителни унгарски техници, преминали от резервирана любезност към най-черните и злокобни псувни, чиято дълга и накъдрена словесна вирутозност успявам да доловя дори само по интонация.
Омега - поизкуфели старци със скучновата изостанала в миналото музика, но все пак изглеждащи както би трябвало да изглежда една истинска успяла група, била тя и от грешната страна на разделението - с очевидно работещи и добре употребявани екип, беклайн, звук и концепция.
За разлика от да не казваме кого в родния ни кенеф на претенции, самовлюбеност и инцидентни събирания през ен години с цел прибиране на някой лев и поначесване на егото с дъртия клеясал инструмент.
Не останах да гледам концерта.
Дори моето наведено търпение си има граници и обещалите ми мизерна сума допускам, че могат щедро да си я заврат точно там, където са им всичките рентал умения.
Comments
Коментар от Язе (Бате Ники де) на Permalink
"То не е като да правиш деца" е казал един голям български музикант, чието име ще спестя поради това, че училите се от него на занаят в наши дни се опитват да го принизят под собствената си самонедостатъчност. Само ми се ще да има все повече такива издънки, тъй като както във всяка друга област и в рентал-бизнеса се навряха изключително много случайни хорица от немай къде поради което бранша има крещящо - спешна нужда от естествен подбор и прочистване.