Вечният саундтрак

Въпреки тривиалната си предвидимост напоследък, отново е дошло Онова време от годината.

Време, в което всички псевдомузиканти от поколение, мъртвородено между мрачен соц и още по-мрачен пост-такъв, тръпнем в очакване на поредното музикално творение от застаряващите и поовехтели господа, които някога припознахме като наши лични божества.

Първичните и всепоглъщащи трепети, съпътстващи първите плахи стъпки в интернета, в които дори само научаването на новото заглавие беше достоен за истерия повдиг, постепенно изтляха и бяха изместени от повдигане на вежда от учтив интерес при някои, до едва ли не отчаяно вкопчване в парченце надежда новата музика да върне спомена от старите времена у други.

С годините резултатите варираха и приемането на поредната нова доза музикален наркотик невинаги водеше до същата всепомитаща комбинация от умствен колапс и рязко ендорфинно излитане, която се случи когато навремето чухме за първи път Images And Words.

Но музиката на ДТ си остана и завинаги ще е саундтракът към нашия живот с всичките му ъпове и даунове.

Утре когато официалният стрийм се появи, всички доморасли разбирачи ще отприщят лайняни тайфуни от критика и жалки опити за придаване на значимост, а ние, гореописаните, отново ще седнем сами и слушайки, ще опитаме да съживим малкото останало от едновремешната искра, която ни караше чрез музиката да изплуваме за кратки мигове от лайняната река.

За съжаление е все по-малка вероятността да успеем.

Поне аз.