Баланс

Понеделникът се развива като поредната хаотична поредица от бързания и закъснявания, в резултат на което чревният товар е натежал като воденичен камък когато най-сетне успявам да се добера до храма на уединението.

Същевременно поредният грип подло е спуснал мъгла от болка в съзнанието, успешно възпираща всеки опит за мисъл, което води до особено остра форма на черно везненавидяване на битието.

Втвърдената фекална маса излиза трудно и болезнено, защото всеки опит за напъване пръска синузите на хиляди парченца.

Затова седя на хладния си трон като на тръни и се опитвам сизифовски да балансирам ректалния дебит и подчерепното напрежение, което внася ново измерение на дискомфорта в и без това тъй наречения мой живот.

Винаги можело да е по-зле, казват.

И са прави.