Нещо и нищо

Да се заинтригувам от компютърна игра само по инцидентния поглед към името й и прехвърляне на 2-3 скрийншота, е нещо ново.

Да ми стане интересно дотолкова, че да я сваля и пусна веднага, при положение, че винаги съм намирал повечето компютърни игри и особено в частност куестовете за досадни, пак е нещо ново.

Да ме зариби дотолкова, че да седна и абстинентно да я извъртя цялата само с една кратка пикателна пауза в разстояние на цял ден, определено е нещо ново.

Да успея да оценя и подчертая подобен позитивен момент от лайняното ми ежедневие, реално погледнато също е нещо ново.

Както и да е, играта Machinarium е едно истинско произведение на изкуството. Правена е от няколко чешки ентусиасти в продължение на 3 години и е абсолютно независима продукция. Но е успяла да пресъздаде атмосфера и стил, които дори с милионен бюджет невинаги могат да се постигнат. А технологията й е най-обикновен флаш.

Горещо я препоръчвам дори на всички негеймъри като мен. Или по-скоро особено на тях.

От друга страна фактът, че безвъзвратно унищожих още един неделен ден зомбирано втренчен в монитора, не е нищо ново.

И пак отложих заравянето в сложната структура от таксономии и речници на друпал, която обмислям от едно известно време, докато клиентът (не)търпеливо чака ли чака.

С още един ден.

Отново нищо ново.