Фестивалене

Винаги ми е тегаво изнасиленото описване на прясно отминали събития, в които съм участвал, само и само да се спази шлоговата стилистика и първоначалната ми denial реакция беше хладно да си замълча, но в крайна сметка когато нещо е направено и протекло както трябва, е хубаво да се знае и помни.

Както често се случва, с адреналина и хаотично начало на свирнята всички внимателно замислени барабанизми деградираха в безогледно хамалстване от единия на другия китаец, но поне се постарах да внеса и малко визуален елемент, което според няколкото отзива май се е харесало на няколкото гледали.

Не мина и без технически фекализми, за които до известна степен съм си виновен, защото в последния момент на сценично нагласяне се разбързах пред изпитателните погледи на отдавна чакащите ме ръгам-жакче-в-процесорче-и-съм-готов съратници и нито успях да наглася безкрайно оплетената железария в поне малко използваем вид, нито се сетих да проверя дали има хлабави врътки. 

Заради което освен че нямах възможност за пряко попадение върху половината тенекии, по средата на блъскането единият крак на касата се разхлаби и започнаха весели танци из цялата сцена.

Ироничното беше, че докато броях тактовете до следващата възможна милисекундна пролука, в която да придърпам касата обратно, си мислех как подобни ситуации навремето ме изкарваха извън нерви, а сега гледам по-скоро философски и примирено.

Не знам дали би могло да мине за помъдряване, или просто за потъване с още някой друг екзистенциален сантиметър в добре познатата лайняна река, но както и да е.

Записът рано или късно ще покаже болящата отзад истина, но според останалите замесени свирнята мина успешно и хората като че ли останаха доволни, което може само да ме радва.

Що се отнася до останалите музикантини, колкото и да съм склонен към критикарстване, наистина не се сещам дори за най-минималния злободневен хейт - много отдавна не бях присъствал на толкова искрено представена музика и съвсем истински се изкефих на всичко, случило се през двата дена, независимо от субективизма на музикалните ми вкусове.

Съвсем честно казано, не помня през не-знам-вече-и-аз-колко годините, изгубени в шумовдигане, друг път групарщината да е била на толкова сериозно ниво, особено добре усещащо се на истинска сцена с истински звук и истински светлини.

Шапки долу за което.

Но претоварването с непривични позитиви закономерно доведе до безрадостни пост концертни разсъждения по тъжната тема, че всички изредили се на феста бяха групи в истинския смисъл на думата - няколко човека с една обща идея, цели, смисъл и представяне.

Хлъзгаво усещане, което дори в най-гладките пенсионерски времена някакси ми се е изплъзвало, а вчера неумолимо стовари депресивната реалност, че въпреки епизодичното ми участие, мястото ми не е сред тези групи на тяхната сцена.

Чувство, общо взето преследващо ме цял живот.

На всички мързеливци, завистливци и прочие сволоч, които редовно леят мозъчна диария във форума, организирал им фестивал като слънце, но не изпълзяха от мизерните си дупки, за да го уважат, мога само да пожелая да измрат в собствените си лайна от незначителност.

А че никой от милите ми познати също не си направи труда да ме подкрепи, уви никак не ме учудва.

И само може да е допълнително доказателство към гореупоменатото чувство.

P.S. ако още някой някога се опита отново да ми държи сметка защо съм без фотоапарат, ще се лиши от двата фронтални зъба на бобърската си бузеста физиономия, няма да споменавам имена.