Събуждане

Склонността на отделителния ми тракт да реагира далеч по-бурно на емоционални изживявания от съзнанието ми е добре известна на дългодишния г-н читател.

Но поради обезверяване, житейска предвидимост и прочие тривиалности, с годините предконцертните трепети като че ли залиняха и отдавна вече ролката хартия не е най-важният барабанен аксесоар на въоръжение.

Днес обаче пеперуди едвам доловимо припърхват в гръдта на лирическия герой, колената са поомекнали и безспирни дежурства се изреждат в белия храм, последното от които беше в доста притеснително агрегатно състояние и за миг предизвика мисли за тревожни картини на фекален апокалипсис насред нощна премиера в киното.

В момента поредното заседание се развива сравнително втвърдено, въпреки че злокобни твари изпълзяват из недрата, съпътствани от спорадичен гастро тътен и непогрешимия звук на Хищника, а атмосферата се нагнетява, заключена между хладен фаянс.

Въздъхвам тежко, стискам анус и събирам сили и хартия.

Време е.

The Force Awakens.