Ширпотреба

Казват, че увеличаването на количеството винаги се отразявало на качеството.

Екзистенциално погледнато, тази максима би могла да придобие твърде дълбок и притеснителен смисъл, когато бива приложена по отношение на добре познатия ни отделителен процес.

Когато иначе свещеното тайнство на ритуалното сутрешно преклонение върху порцелановия олтар, смиреното свеждане на глава пред първичните природни стихии и впоследствие всепроникващата дзен душевна лекота се сведат до безлична и анонимна автоматизирана дейност, отнемаща секунди и извършена почти на крак.

Когато дълбокомислените ти посещения в храма се превърнат в ГАПС*, бълваща уеднаквена и оразмерена продукция за норматив, без грам вложено изкуство и авторски почерк.

Когато полагането на кафявите бетонни основи на битието придобие сивотата и скуката на безмислено течащото ежедневие, в което лепкаво си потънал.

Въпросът е можем ли да кажем, че в този мрачен миг сме загубили и последните останки от дълбоката си кафява душевност?

Или трябва философски да гледаме на този тъмен период като на преходен такъв, изпитание за истинския ценител, което някой ден успешно ще премине, за да се възцари отново баланс в Силата?

* Гъвкава Автоматизирана Производствена Система - далечен спомен от часовете по икономическа география