Мила родино

Появата на слънцето е непоколебима като сосната храчка, която ме посреща насред асансьорния под, а неуверените му лъчи стапят сутрешния скреж, размеквайки дълголетни слоеве мръсотия по всички повърхности на околоблоковия пост соц пейзаж.

Някой елегантно е изсипал спретната купчина от употребявани медицински боклуци по средата на улицата в тон с прокъсаните веещи се от замръзналите клони найлонови пликчета, новият национален флаг.

Сутрешният автомобилен трафик е изпълнен с ПК номера и съответно притежава почти ММА характеристики, рязко привеждащи всеки пряко засегнат в състояние от сънена летаргия до агресивно словоблудство.

През замръзнало-калното стъкло в далечината за миг разпознавам опашка от замръзнало-кални хора, примирено чакащи за надценено парче пластмаса, легитимиращо ги като собственост на една замръзнало-кална държава.

Наивният ентусиазъм на някой радиоводещ запълва паузите между рекламните блокове с парче на Моторхед, чийто неподправен рокендрол свят общо взето е антипод на фекалната реалност около мен.

След всичко това някакси съвсем закономерно ми се вижда намирането на някакъв неизвестен, но подчертано роден ютюб потребител, който с еднаква любов е похвалил клипове на Круиз и Драгана.

Ти си земен рай.