Оправдания

Поредната най-вероятно грешна стъпка в кафявото блато на лутанията за реинветнтване на все така бягащата искра на желанието доведе до необмисленото влизане в магазин и съответно излизане с кашон подръка, преди да сме се усетили изобщо какво става.

Проявата на просташко консуматорство е допълнително срамна и заради факта, че реално въпросният артикул изобщо не ми трябва, тъй като настоящият такъв се радва на широк успех от всички, чували го досега, даже наскоро участва като гост в записването на тамън два албума.

Но оправданията са ненужни след като финансовата пенетрация е факт, така че ето го и новият неканен гост в малкия ми, но за сметка на това безрадостен барабанен свят - Tama SLP G-maple.

Казионни ревюта като че ли са ненужни, защото параметрите са достояние на целия нет, но като цяло 13х7 големината е дългогодишна цел на теоретичните ми щения, както и едносантиметровата категорична дебелина.

Проблемът е, че звуковото оформление определено не беше любов из первого взгляда, а първите 5-6 дена и съответно опити за настройка бяха съпроводени с неуспех и лазещи в дълбокото дъно на съзнанието панически нотки, че много яко съм се преебал.

Измъченото задоволство от най-накрая постигнатия приемлив в домашни условия звук естествено не закъснява да бъде засрано от ярко разочарование при занасяне в репетиционната и проби в шумна и бойна среда, но засега се опитвам да се самозалъгвам, че не е проблемът в барабанчето, а в останалия не съвсем приятен експириънс, начело с умрял от бой сонор 507 и прочие битовизми.

Не е съвсем ясно дали наистина невинното устройство не може да докара желан звук, или негативно предубеденото ми съзнание блокира всяка реалистична преценка, но засега аналната болка от поредния минус в кредитната карта притъпява останалите емоции.

Както и да е, ето още фотки на гадна енергоспестяваща светлина, естествено изкривяващи реалния цвят към по-зле: