Соц носталгия

Предвид пословично добрата си дарба да си губя времето в нета, вместо да свърша нещо важно, което седи и чака безвременно, днес изрових в арената сезоните на вехтата класика от ранното ми детство "Седморката на Блейк".

Сериалът, заради който тръгнах да уча инглиш година преди да изобщо да стъпя в училище и заради който съм сътворил от подръчни материали хиляди бластери, гривни за телепортация и прочие елементи на стила.

Лошото е, че сваляйки го сега, вместо да се въздишам от горчиво-сладка детска носталгия по площадката пред блока и един отдавна отминал по-малко кафяв период от живота ми, преобладаващите ми спомени са как винаги бях най-малкият, най-безгласен и най-преебан да бъде Вила.

Докато останалите свойски си разпределяха по-героичните персонажи.

Тенденция, която като че ли продължава и до днес.