Снегорин

Предмишниците болят, не можеш да пишеш на клавиатурата и си се изсипал на стола като торба с лайна, потен и изморен и смазан.

Защото допреди малко в изблик на моментна обществена значимост си решил да изринеш снега пред входа на вехтия си блок, като причините за това са неясни и включват отчасти някакви заглъхващи отзвуци от кипящата от живот младост, когато трябваше да изразходваме енергията по всякакви начини; отчасти и плахи опити за изкупване на съкооператорската вина, която изпитва всеки барабанист, живеещ и мъчещ се да свири в блок.

Чудиш се кой ли ловък селянин от входа се е сетил през годините да изпокраде всичките лопати за сняг, които едно време се мотаеха из мазето. Кой знае на чия вила от селски характер прашасват днес, защото открадналия ги е или твърде стар, или твърде мързелив, за да ги използва по какъвто и да е повод.

Скапан си, но донякъде доволен, щото си разкършил малко затлъстялата снага, вкарал си малко кислород, ако се съди по доволното хриптене и като цяло се чувстваш малко по-добре, отколкото ако не го беше направил.

Имаше ли смисъл от упражнението? Според един приятел съм се бил преебал да чистя за другите, но аз някакси не съм съгласен с него.