Над лайната

Симулативните изтребителни игри, задължителната употреба на прякора Маверик и отрупването с прекалено много сглобяеми самолетчета никога не са били съществена част от пре-фекалното ми детство.

Но освен досадните часове, прекарани в условията на лилипутските мачкащи коленете седалки в гражданската авиация, към които подхождам с крайно безразличие, имах възможността  да оценя далеч по-истински летенето със самолет след две поредни посещения на летището край Долна баня.

Първият път се случи под формата на ваучерен подарък и дори в рамките на крайно недостатъчните 15 минути успя да издигне една вежда насред вечния ми всекидневен скептицизъм.

За сметка на това следващият воаяж, маскиран като въздушен фото ангажимент, се разпростря над достатъчно дълго време и пространство, за да припали доста по-дълбок интерес у мен към летателните занимания.

Защото освен обичайната адреналинова тръпка от резките въздушни акробатики на дребното самолетче, съзнанието е склонно да завърта сериозен фронт от екзистенциални размисли по адрес на гледания отвисоко свят.

В чиято измамна картинна подреденост липсват всички кафяви детайли на бг реализма и поне за краткия период, когато си горе, можеш да си въобразяваш, че си изплувал над тях.

Както и да е, ето няколко въздушни гледки, към края се виждат и градовете-герои Пазарджик и Хасково: