Червен боклук

Драги ми другарю проф. Найден Андреев,

Държа да ви уведомя, че присъствието ви наоколо и съществуването ви като цяло предизвикват у мен изключително нищожно впечатление и келвиново нулев респект.

За скромната ми персона вие представлявате една жалка изветряла пръдня от тъмното минало, в което властваха дебелокожие, шуробаджанащина и повсеместна крещящо нелепа некадърност.

И в което наглите ви затлъстели и гъзолизещи ваши себеподобни се окопаваха на синекурни обществени позиции и си разделяха лакомо изстисканото от обикновените хора.

На които пък им се налагаше да се редят на опашка, за да дишат чист въздух от процепа под вратата на затворническа килия в Белене, ако се осмелят да изразят някакво различно мнение.

И именно самозабравилата ви се самовлюбеност ви измести от Голямата Държавна Хранилка. Съответно колкото и да подсмърчате по славното минало, тези времена никога няма да се върнат за вас.

До края на жалкото си незначително съществуване ще се държите един за друг, ще стискате трохите, спускани ви по милост и ще хленчите.

Защото до един сте долни червени, клонящи към наситено кафяво боклуци и коефициентът ви на полезно действие е дълбоко отрицателен.

Никога за нищо не сте ставали, никога за нищо няма да ставате и на никого не сте потребни. Както за мен, така и за днешните млади хора вие сте никой. Един по един ще измрете всичките и никой няма дори да си спомня за вас.

Защото светът неминуемо се освобождава от ненужните екскременти по добре познатия канален ред.

И вашият ред вече е дошъл, другарю Андреев.

Ослушвайте се за водата.