Булгара
Всеобхватността на силата, с която истинската музика може за миг да унищожи емоционалния ти запек и да прикрие макар и за кратко фекалните нюанси на ежедневната тривиалност, не подлежи на каквито и да е измислени стилови условности и предубеждения.
А и когато имам честта да познавам искрено и лично проводниците на въпросната енергия и пределно добре знам колко неподправено истинско струи от тях това, което на доста други набедени музиканти цял живот се изплъзва, мога само да седя мирно и да опитвам да попия колкото може повече позитивни емоции, въпреки целоживотната си отявлена си липса на интерес към родния фолклор.
За съжаление, криворазбраната (не)цивилизация по нашите предели винаги ще е актуална и обикаляйки из мрака на лъскавия клуб в търсене на удобно за пукане голямото теле място, се сблъсквам с почти твърдото агрегатно състояние на псевдо-хипарска миризма, излъчвана от няколко пъти сдъвкани и изплюти създания.
Метълската ми душица силно копнее да извие вратовете на всички тези безполезни оръфляци, които буквално и преносно мърсят толкова истински създадената музикална атмосфера, но ги оставям да мрат в незначителността на собствените си лайна.
Уви, не мога да не призная, че е неприятно осъзнаването на тънката горчивина, когато гледаш отстрани едно сработено съвършенство от музикални съзнания, в което за епизодично и за кратко си имал честта да се включиш, но това е положението.
Снимките този път не са кой знае какво, защото във великия клуб някой е купил пушек машина и държеше да покаже на целия свят, че знае как да я пуска, но все пак:
Колкото и мъдри слова да се напъвам да снеса като заключение, вездесъщият цитат на Запа си остава валиден и всички го знаете, няма смисъл от повторения.