Грипно
22.04.2010
Вътрешноведомствената сигнализация за всички телесни процеси е притъпена някъде отвъд разфокусиращата завеса на трескаво полусънно състояние, толкова типично за този неприятен вирусен сезон.
Отгатвам евентуалния повик на природата главно според съдържанието на часовника и няколко неясни мисли, кръжащи из огъващото се под щамовите атаки съзнание.
В керамичната обител главата забучава от реактивния напън, което кулминира в рязко припукване на заглъхнали уши, докато смътно усещаш как на белия фронт откъм тила ти се разиграва точно подобие на сцената с Индиана Джоунс и голямата каменна топка.
А сега обратно към целодневното секнене и взиране в монитор през воднисто-подути очи.