Повече
22.12.2010
Инцидентно разнообразяване на последния от напоследък изпразнените ми от музикален и всякакъв смисъл неделни следобеди под формата на барабанен джем с два сета и трима шумовдигачи доведе до следната поточкова равносметка:
- Импровизирането ми на минимален сет е под всякаква критика след петото заучено движение, следователно трябва да свиря повече
- Мисловният ми процес за реагиране в реално време на различни музикални ситуации е плачевно бавен, следователно трябва да свиря повече
- Въпреки познатия 24" размер каса, левият ми крак беше гробовно неоткликващ на каквито и да е опити и за най-простите фигури, следователно трябва да свиря повече
- Изгарящо срамно не мога да добутам елементарни похвати, които преди време не ми бяха никакъв проблем, следователно трябва да свиря повече
- Скъпо струващият и с години трупан инструментариум няма значение, когато не можеш да го употребяваш, следователно трябва да свиря повече
Като цяло, май трябва да свиря повече.
Друг е въпросът дали имам желание.
Защото и най-техничното сипване на картофи без цел обезсмисля неделния следобед, заниманията в който само допреди година зареждаха казанчето на кафявото ми съзнание за цяла седмица напред.
Но каквото било, било.