Pimp my rack pt. 2

Предишният епизод на тази поредна футболна драма проправи път за извисяване на техническата мисъл и болните ми фантазии се развихриха още повече, набелязвайки верломно последните няколко останали непипнати участъка от франкенщайните, които навремето бяха прости стагг клампове.

Извратената логика се хлъзва по наклонена плоскост, маскирана като стъпки за преизпълняване на петилетния план:

1. Дупченето на "кръгли" гайки и замяната на шпилките с тях ми хареса като идея и реших процесът да се потвори навсякъде, където кламп се закачва за рак тръба, т.е. 20 броя места

2. Така и така ще се сменя нит с пружинен щифт, по-добре да ъпгрейдна и съседния такъв, който държи пантата на клампа

3. Обръщането на ML19 мемори локовете към фиксираната част на мултиклампа не се оказа добра идея, затова трябва да върна обратното положение, което става само с обръщане всички клампове на 180 градуса, което пък означава, че новите гайки трябва да се покажат отгоре

4. Което навежда на мисълта, че всичките 7 right angle клампа, които държат тръби за тръби, в момента се отварят надолу, което е безкрайно тъпо и нямам никакво оправдание защо навремето съм ги бил сложил така, но при имплантирането на гайки вместо шпилки, трябва сменя и въпросната ориентация

5. И като за последно, всички шпилки, на които все пак има останала крилчата гайка, са с 1 см по-дълги от необходимото, затова трябва да бъдат скъсени посредством високооборотен абразивен инструмент

Гореописаната лудост започва да заема съвсем реални размери в настоящето - стружки се трупат около менгемето, батерията на винтоверта пада постоянно, гадни китайски нитове летят към боклука един след друг, поредната скъпоструваща визита до Евроболт е донесла купчина лъскави суровини, а виртуозните ми движения с флекса предизвикват конкурент от някоя отсрещна кооперация и дълго време огласяме квартала в елегантен стържещ диалог.

Цял изгубен ден и цял превързан пръст по-късно, резултатите са вече налице и мога да се похваля с рак мулти клампове, почти идеална имитация на любимите ми Тама, но с важно конструктивно подобрение, отварящо ги точно на 19мм:

Както и със също толкова подобрени right angle клампове, отварящи се отгоре за по-лесен де/монтаж на хоризонталните тръби:

Гордо мога да изтъкна, че по прословутата рак конструкция вече нищо не стърчи излишно, нищо не дрънчи и нищо няма да се размести при следващото нахвърляне в големия мъртвец (което не е ясно дали ще се случи в обозримо бъдеще, но нейсе) и нещата вече имат вече много спретнат и прибран индустриален вид:

Но все пак голямата финална черта води главно до нерадостна равносметка за загубено време, трудови травми, поредните загробени суми в голямото кафяво блато на барабанното консуматорство и общо взето никакъв смислен резултат.

И вместо финалето на мега шлосерския проект да е гранде, бих могъл да го окачествя по-скоро като вяла еякулация.

Но може би някой някога все някак ще оцени този ми безсмислен труд, толкова проникновено известен в американския свят като chinese firedrill.

А в нашия като луд умора нема.

Само се поти.