Безмълвен съм
Мога само да застана мирно с дълбоко страхопочитание пред тежките, но толкова верни слова на моя стар и боен другар, който имам честта да гостува днес като автор във все така популярната кафява рубрика на шлога.
Ето, насладете се сами:
The Temple Of The Kings
От Рицаря на Аналния образ, кавалер на ордена на Овалния стол
Четейки фекалната проза от Кафявата страна на луната, не мога да не се замисля над величието на Порцелановия олтар, където аз ежедневно достигам върха на своята производителност и творчество. Похвално, дори достойно за възхищение, е отдаването на необходимaта почит на превеликото учреждение и всички свещенодействия, случващи се там.
Подозирам, че много индивиди с оскъдна душевност (сърце не ми дава да ги наричам хора) са склонни да подминават знчимостта на делото и светостта на неговия храм.
Та нали това е мястото, където истинският Човек с дълбока душевност и стомашно чревен тракт може да изживее истинската си същност - там се откъсваш от сивотата на ежедневието и се пренасяш в по-добрия свят на топлите кафяви тонове. Там падат задръжките, всичко идва отвътре, неподправено, без преструвки. Защото там се преплитат всички аспекти на живота, но по-изчистени, за да се виждат по-отчетливо. Само в бяло и кафяво. И пак, в много нюанси, защото се обхваща цялото многообразие на битието.
Там от висотата на белия трон, обвит от кафяви мъгли, истинският Властелин на пръстена, Господар на халката мъдро господства над всички аспекти от живота. Там, като истински строител той отлива кафявия бетон, като истински скулптор вае сюрреалистични форми. Или споделя тревогите на военноморския адмирал, който изпраща поводници към тъмните дълбини на канализацията. Там той е свързан с необятната морска шир, където накрая пристигат всички продукти на неговите титанични напъни. Там във вездесъщата си мислителска поза, разсъждава над живота, освобождавайки се от тежестта на проблемите и вътрешните борби. Гръмкият зов на аналния Йерихон пробужда съзнанието от летаргията с порцелановото си ехо. Там във фаянсовата крепост, Рицарят на Овалния стол брани последния бастион на свободата и неприкосновеността от останалите членове на семейството и узурпаторското им чукане по вратата.
Ох, емоциите ме завладяха, а в такива моменти на вълнение, човек започва да пише в единствения подобаващ за целта стил - този на литературните анализи и учителите по български език и литература от средното училище. Тези посланици на фекалното дело, които изнасят свещените ритуали от Белия храм в недостойни места като класната стая. Ето, че се получи интересен парадокс – дали те са посланици или изменници?
Предупърдителни залпове ме подсещат, че е време да спра с диаричния средношколски стил, преди да ме е хванал запека на идеи, и да се насоча към престола на мислителя, за да разнищя противоречието.
Чест и почитания от Рицаря на Аналния образ, кавалер на ордена на Овалния стол
Останах без думи. Евала, баце, огромен си.