Смесени чувства
Обвитото във фекални воали вечно мрънкане и изтъкване на неизбежни негативи след прясно отминало свирене изкривява представата за въпросното събитие, а освен това е прекалено клиширано дори за този шлог.
Докато изсипването на прекомерен позитивизъм обикновено е признак за следконцертна еуфория, даваща фалшиви поводи за самоизтъкване и оставяща у читателя грешното впечатление, че "тоа си е повервал".
За съжаление колкото и усилия и средства да се вложат в тях, гадните вехти читалища си остават гадни вехти читалища, а хаджидимитровската пост соц реалност, състояща се главно от кал, панелна депресия и цигани, съвсем не помага човек да се почувства на място.
Но от друга страна сцената като никога е преудобна, светлините са съвсем сериозни, звукът е повече от истински, а разточителният ми сет за първи път изглежда на мястото си на достатъчно голям райзър и отнася съответния брой одобрителни коментари от околните.
Нагнетените ми мисловни фекални натрупвания, както и поредните вътрешногрупни разногласия с течение на деня смъкват стремоглаво ентусиазма ми за каквито и да е сърцати изяви.
Но пък искрените добри думи от малкото ми познати, все пак решили да се появят, вместо да аранжират поредното крайно удобно извинение, вливат у мен известно желание за музициране.
Не успявам да постигна пълен контрол над инструмента, разни пасажи ми бягат и юнашко хамалско блъскане компенсира пропуснатия финес по необходимите места.
За сметка на това все по-доброто сценично междумузикантско разбирателство, юнашките аплодисменти от главно чужда публика и реалистичната концертна атмосфера успяват да ме потопят във временно барабанно съсредоточаване и успявам да се изстискам максимално.
Изкривяващото изгърбване, съпътстващо всяко разтоварване на претъпканата наредена като тетрис хонда, включва все повече мускулни и ставни групи в изпълнение на болезнена оратория, а резултатът от финансово естество както винаги е нулев.
Но всичко това се компенсира от учудващо позитивните коментари от напълно непознати люде, появата на снимки и видеоклипове в нета, при това качени не от мен, както и абсолютно респектиращата поява на фен от Бургас, който е бил целия път до вмирисаната столица, за да ни гледа.
В крайна сметка след цялото словесно жонглиране между кафявата пропаст на реалността и ефимерните рокстар мечти стигам до извода, че въпреки всичките лепкаво лайняни фактори, музиката, която правим, има смисъл.
Което е и идеята май.
Ето и малко снимки от апарата ми, (не)умело направляван от верен другар, докато аз се потях зад купчина бреза, бронз и хром.
Comments
Коментар от Христо Велев на Permalink
Коментар от Антонио Велков на Permalink