Сутрин

Отривисти газови залпове разкъсват полусънното ми състояние и започвам схванато да се въртя в чаршафите, опитвайки се да игнорирам пробиващия съзнанието ми звук на нечия параноична авто аларма, спазваща безкрайно противен ритъм с една липсваща 16тинка.

Неясните образи и възприятия от поредния хаотичен сън се заменят от мрачни въртележки от овехтели спомени, с които избутвам флегматично изтичащите отрязъци време до развиделяването.

Навън вече плъзва първата вълна от наточени лелички, набиващи токчета и тресящи цици по тротоарите, а аз сънено изпуквам всичките си схванати крайници и се опитвам да приведа междуушното съдържание в работен режим.

Тръшвам се на компютърния стол и тайно се надявам психопатичната музикална лудост на Праймъс да ме концентрира в няколкото друпалски темплейта, чакащи във виртуалния хаос на работната ми директория.

Засега обаче не успява.