Попфолк

Хаосът във фекално-калния псевдоград е деволюирал до едно огромно непрекъснато задръстване, в което автомобилните регистрации се състезават по екзотичност на региона.

Традиционният коледно-консуматорски ентусиазъм е все така всеобхватен в целия западен свят, но папагалското му претворяване на родна почва, пречупено през животинската ни регионална селяния, води до самоубийствено абсурдни лайняни картини.

Време е и за традиционните нелепи семейни сцени с цел мелодрама, съчетани с класически guilt trip, но в крайна сметка постигащи все по-дълбоко врязващото се през годините отчуждаване от цялото родословно дърво.

Мрачните клокочещи гейзери от размисли без страсти забъркват поредния диаричен коктейл от усещания за екзистенциална безсмисленост, безперспективност, безрадостност и други подобни ведри мисли на фона на мавзолейната вечерна тишина.

А на вас приятно ядене на бобец, наливане с некачествен спирт, размяна на безмислени китайски боклуци с фалшива любезност и нескопосано имитиране на семеен уют край пластмасова фалшива имитация на дръвче, чийто символизъм отдавна е изгубен за всички.

Животът ни е попфолк.

Весели изпразници.

Comments

любимите ми псевдо семейно-християнски лицемерни празници...

утре пак, и следва великден.... амин