Червенотиквеничковчета

Огромната ви машина за червено-кафява диария отново се е разработила с пълна сила и е разпростряла навсякъде гадните си лайняни пипала.

Още с първите мигове на сутринта армия от червени зомбита влачи бастуни и каскети към кварталното училище. Костюмите са измъкнати от дълбокия нафталин, некрологът е в задния джоб, но повелята на партията майка е неумолима дори без инструктаж. 

Мангали със златни зъби и бръснати панелни псевдонационалисти с анцузи маршируват рамо до рамо в стройни формирования, за да заработят трийсетте си сребърника, без никаква свян на живо по всяка национална телевизия.

Гротескни личности се мъчат да играят особено долнопробен театър и стигат до възможно най-нелепи крайности с цел да се преборят поне за малко протестен вот в стил "хляб и зрелища".

А бай Ганьо виси в местното кафене пред чашка с нещо, много напомнящо на пикня, гледа сеир, клати глава, псува през зъби и успокояващо се крие зад умело втълпенато в празната си глава оправдание, че всичките са маскари.

С други думи, нещата се развиват по добре отработения ви план.

Но.

Скъпи ми червени боклуци.

Мразя ви.

Ненавиждам ви по възможно най-кристално дестилирания и концентриран начин, известен в историята. Искам всеки ден да настъпвате лего (може би най-силната и експресивна клетва нa светa). Затова напук на всичките ви усилия отивам и гласувам.

Не можете да ме спрете нито с гореописаната хомопародия, успешно отказваща почти всички мислещи хора да бъдат част от нея. Нито с впечатляващо нелогичния процес на гласуване, над който са посветени кой знае колко безсънни нощи на Позитано 20.

На инат ще стискам зъби и ще премина през всичките тонове лайняна мъгла, която изсипвате десетилетия наред, на инат ще ви надживея всичките и на инат ще ви се изпикая на гробовете.

Дано всеки един такъв глас бъде още едно малко парченце лего под гадните ви нагли пипала.

А някой ден все ще дойде моментът, в който ще трябва да отговаряте.

За всичко.