Защо не снимам вече концерти

Защото твърдо отказвам да поддържам измамни добри отношения с все същите завистливи и комплексирани илитерати, съставящи родните псевдомедии, като тихо търпейки безочливата им наглост, се примирявам с повсеместната ширеща се лицемерна некомпетентност.

Защото твърдо отказвам да прекрачвам в толкова популярния детински пясъчник на байганьовския промотърски бизнес, за да играя новата модерна игра да-оближем-гъза-на-поредния-самозабравил-се-селтак-за-да-изпросим-пас, с която куцо и сакато начесва комплексираното си его, за да блеснем сред околните колко сме връзкари.

А вместо това съм склонен съзнателно да се гърбя с ужасно тежка и сложна техника, струваща стряскащи цифри и в преценяване на кадри и композиции да пропускам типичната концертна еуфория, радваща всеки нормален почитател на съответния артист.

И то не с някакви ефимерни финансови тънки сметки или с комплексарска цел някой да ме похвали, а защото наивно продължавам да вярвам, че фотографията е изкуство и всичките ми съзнателни усилия са насочени към ставането по-добър.

За да може после резултатът да достигне до колкото може повече хора и поне малко да промени антитезисното на идеалистичната рокстар вселена лайняно ежедневие на всички нас, обикновените дребни същества.

Иначе накратко казано - Антракс с примадоната не стават, Мегадет избичиха халтура, Слейър не оставиха пленници, Металика са си Металика, въпреки че малко дотягат вече. Краят беше може би най-неискрената и лицемерна постъпка в историята на метъла.

Ден цвай - Стоун Сауър не е моята музика, Алис са велики, но не и за пред публика, пълна с метъл брадъри, Кралете са вече жалка кавър група на самите себе си, а селските аграрни източногерманци съвсем тенденциозно ги пропуснах.