Форма

По-скоро жалките самообещания за "влизане във форма" все така досадно циклят в съзнанието от година на година, но с всяка следващата такава натрупаните вътрешни и външни тежести правят мисията все по-невъзможна.

Бройката атмосфери в гумите на колелото все повече не достига за измъчваната му от тягостни скърцания товароподемност, животинското ти хриптене демонстрира все по-агресивна липса на въздух, а доскоро нормални велосипедни дестинации започват да са все по-непокорими.

Бройката озъбени достигания с брада до лоста все по-неумолимо се свива, а изчистеното концентрирано съзнание, което принципно е основният двигател за една тренировка, е все по-избледняващ спомен в огнената мараня на напеклите соц панели наоколо.

И докато се пънеш в потната жега, инцидентно преборил разплутата компютърна летаргия, ти остава само да се чудиш къде по дяволите изчезна измамно краткият период между изникването на брадата и първите бели косми в нея.

Въпреки че прекрасно знаеш в коя точно река е потънал.