Без имена

Из дебрите на лайняния нет попадаш на инфо за концерт, към който в последния момент е включен твой приятел в качеството си на светило в съответната област.

Тъй като сте прекарали известен период от време в непосредствена близост, както музикална, така и стайна, в дребното ти wannabe съзнание се заражда малка бледа надежда.

Обаждаш му се и в рамките на ужким непринуден разговор неумело го подпитваш какво е подготвил и с кого ще се изяви, тайно надявайки се да предизвикваш покана за наместване в картинката.

Естествено не се получава, защото е надлежно запълнена, партитурите - раздадени, а единствената репетиция - направена, така че освен да гледаш отстрани отново, друго не ти остава.

Очакванията ти са донякъде неясни, но случващото се на сцената определено жестоко стъпква аматьорските ти представи за дълги упорити репетиции, защото балансът и цялостното им свирене са недосегаемо перфектни, а дори не са "група" ебаси.

Осъзнаването колко си далече и съответно нямаш място сред истинските музиканти въпреки самозаблудителното си въобгъзяване малко по-рано, мислено те натиска още по-надълбоко в лайняната река докато мълчаливо навигираш из нощните улици обратно към мавзолея на неуспелите желания.

Иначе ситуацията е художествена измислица и чисто хипотетична, нали.

Без имена.