Early bird

Тихото и замръзнало спокойствие на квартала е по припятски призрачно и времето е спряло, докато народонаселението доволно хърка, преработвайки снощното преяждане.

Изведнъж ландшафтът притреперва от гръмка и звънка пръдня. Кучето се стряска от дълбокия си сън и скача на бойна тревога, неясно дали притеснено повече звуково или обонятелно.

Следва още една.

И още една.

Вече започвам да си представям как по околните блокове започват да светват лампи, затова стратегически се оттеглям във фаянсовия храм на усамотението, за да преклоня глава пред могъществото на боба и сармите.

А който празнува, да се чувства поздравен.