Ракови неволи pt. 2

Току що пристигналата нова поредна железария ми даде повод да продължа с безмислените си писания на тема барабанен хардуер, което и започвам в тоз час, вместо да върша нещо по-полезно, което би ми докарало постъпления, вместо обратното. Така е то, всеки луд с номера си.

Откакто се сдобих с кабелен и затворен фус на любимата си марка, все нещо не ми харесваше при окачването на съответните им рамена, тъй като оригиналното захващане на Тама е с фиксиран 25.4мм диаметър и не може да се отваря, за да влиза и излиза тръбата на фуса оттам лесно и безболезнено:

Принципно въпросното захващане в оригиналния си вид продължава в 19мм тръба, която се закрепва с разни видове мултиклампове из сета, само че аз преди време реших, че предпочитам на нейно място да сложа тамско рамо със звучното наименование MRB30, тъй като е с 12.7мм набразден профил и повече прилича на нормалните рамена за чинелни стойки. Зъбците на едното и другото учудващо съвпаднаха (въпреки че са различни генерации хардуер), но оставаше проблемът, че при всяко разглобяване за пренасяне трябва да се сгъне фусът към рамото, защото не може да се извади от него.

Затова се обърнах към един от мини-кламповете от сегашния тамски асортимент, който има захващане с подобна зъбчатка, само че е с възможност за регулиране и разтваряне. И така, след като днес въпросният мини-кламп пристигна, го разпарчетосах, взех съответната част от него, закачих я към MRB-то и резултатът е чудесен:

Сега вече разглобяването за пренасяне ще може да става без никакво излишно разместване на ъгли, времето за привеждане в бойно състояние също се съкращава значително, а като бонус ще мога вече с минимални усилия да сменям кабелния фус със затворения такъв, когато ми потрябва (т.е. почти винаги, когато ще има излизане пред хора, защото с кабелния все още не се чувствам сигурен да се излагам пред публика). Освен това от естетична гледна точка, вече окачванията на двата фуса са еднакви:

Продължавайки с описанието на тамския хардуер, към когото питая все по-осъзнат фетишизъм, се спирам на чинелните рамена. Както споменах вече, целта на сложната ми ракова конструкция е да бъде road ready, т.е. да се разглогябва и въздига от прахта без никакви разлики в пространственото разпределение, с минимални усилия и с точно определена схематичност. Затова чинелните рамена не се сгъват всеки път при махане от рака, а просто се изваждат и се складират отделно от вертикалните тръби. Тук на помощ идва the elusive Tama ML12 memory lock, който не може да бъде намерен никъде из Стария свят, затова се наложи да изнахалствам на един приятел да докара количество от въпросните, равняващо се на 100 долара, от родината на въпросната валута. Още по-чудесно качество на този мемори лок е, че еднакво добре пасва както на предишния модел тамски рамена, така и на сегашния:

И като за финал, за да затвърдя представянето на фетиша си към мемори локове, споделям наличието на значително количество представители на Tama ML11, крепящи starcast окачването на всеки от шестте ми тома:

Тези дребни скъпоструващи парчета желязо поради някаква странна извратена японска причина не се разпространяват в комплект с барабаните, а трябваше да ги изнамеря отделно, което също беше сериозно предизвикателство, но успях да се справя някакси.

Не, не съм луд. Само така изглеждам отстрани. Не ми вярвайте.