Рота, мирно!

Паралелите между военното дело и кафявото ми такова очевидно нямат край. Поредната сесия се състоя в настоятелно и звучно тръбене на сбор, последващо изстрелване на голяма и бодлива морска мина под налягане, а накрая бойният кораб пусна и малко мазут на изпроводяк. И всичко това докато четях една книжка на Хашек. А той, както се знае, е най-известен на широката аудитория именно с една от най-великите (анти)военни книги изобщо.

Аз уви, в литературата не съм толкова добър, но пък другото явно ми се отдава. За съжаление не само в буквалния, ами и в най-широкожитейски аспект, т.е. всичко, с което се хвана да се занимавам, рано или късно придобива категорични кафяви краски и ухания.

Така е то.