Вечерен сюрприз

Лековатата самоувереност, че на фаянсовия фронт няма какво да ни изненада вече, понякога води до моментни, но пък ярки изживявания.

След като преамбюлната ситуация се развива по добре утъпкани пътеки, честотата и уханността на димните сигнали придобива опасна наситеност, спокойно си се насочил и си заел най-доброто място в залата, заставаш в позиция за нисък старт, отваряш шлюза и с поглед, зареян нейде отвъд фаянса, отлиташ мислено към други места, докато отделителната система задейства добре познатото възвратно-постъпателно движение.

В този миг обаче ситуацията ненадейно се нагнетява, очите ти внезапно изхвръкват като на шаран малко преди Никулден, усещаш как работния отвор бива разтегнат с осезателно доловимо пукане от напиращата изведнъж фекална маса, срещу която властелинът на пръстена е безсилен. Бученето в ушите моментно заглушава монотонния кенефен вентилатор и нервни ситни капки избиват по слепоочието с издута от зор вена.

Този кратък миг безвремие обаче приключва толкова рязко, колкото е дошъл, ознаменуван с безкомпромисно гъзоизпръскващото приводняване на нещо с размерите на боулинг топка.

Олекващ и повдигащ духа звук, почти съвпаднал с широкоекранната ми въздишка, дошла издълбоко да демонстрира чудотворното избавление.

Възцарилата се безмерна лекота на духа и материята е благодетел, която трудно би могла да бъде описана с прости думи.

Затова нека помълчим.