Барабанизъм
Въпреки неизбежната си комерсиална ориентираност, музикалните социални мероприятия винаги изпълват дръм гийка в мен с нетипичен ентусиазъм, защото са рядък повод да се видят на живо неща, които сме свикнали да гледаме само в изпиратирани двдта.
Дали чуждоземските гости бяха звезди или не толкова, е въпрос най-вече на гледна точка, но както дълбокомислено отговорих на един въпрос вчера, от гледането на всеки барабанист има какво да се научи, независимо дали да се стремиш да правиш така, или никога да не правиш така.
Но по отношение на социалността, уви за пореден път повсеместната булгар комплексираност властва над почти всички във въпросния кръг по интереси и когато не си приобщен към дадена групичка на конспиративно-провинциален или на псевдопрофи-елитистки принцип, срещаш само кисели физиономии и най-много да чуеш зад себе дежурното мани-го-тоа-не-може-да-свири.
Както и да е, към организацията и обстановката няма как да имам никакви критики, освен неумението на някои известни столични издънки на велик музикален род да настроят прост сет барабани, така че присъствието си заслужаваше и го документирах надлежно:
Колкото до състезаващите се младежи, трябва да се радват, че им се предоставят подобни възможности, защото именно конкуренцията и публичността могат да те амбицират да ставаш по-добър.