Панорама

Когато човек се озове в петзвезден хотел, обикновено очаква чудеса.

Но въпреки това не бях подготвен за величествената гледка, която ми предложи хотелския кенеф, издържан в строго бяло на фона на дворцови зелени мраморни имитации.

Очевидно испанците имат някакво странно чувство за тоалетен хумор, тъй като функционирането на специализираната водна инсталация се разгръща във впечатляваща театрална последователност.

Като начало, нивото на водата в керамичния паметник е сравнително високо, което носи след себе си толкова добре познатото опръскване, когато стовариш под налягане цялата си изпълнена с артефакти от преяждане закуска.

След натискане на съответното копче, тънки и незабележими струи вода започват много бавно и внимателно да напълват пространството, плавно завъртайки в кръг гордо плуващите в центъра кафяви планински вериги, като орбитата става все по-тържествена и по-бавна докато водното ниво не достигне до ръба на супника.

Времето и пространството постепенно се забавят, докато хипнотизирано наблюдаваш тази горда гледка, вниматетелно изрежисирана така, че да се насладиш в детайли на всеки аспект и фрагмент от собствената си лайняна продукция.

След достигането на пиковото ниво, когато за един кратък екзистенциален миг времето спира, усещаш как гравитацията включва неумолими мощности, целият ансамбъл вихрено се завърта в мощен водовъртеж, кафявият пътешественик се устремява нейде към Средиземно море.

Всичко приключва с мощно оригвателно изклокочване на канала, напомнящо кой знае защо за чудовището Сарлаак на Татуин, след като верломно е глътнало любимия ми герой Боба Фет.

В тази държава определено имат усет към размаха и величествеността. Което горещо одобрявам.

Хола!