Двустепенно

Възходящата градация на алармиращи чревни страсти ме упътва непоколебимо към ехтящия карцер, за да избутам единствения донякъде емоционален миг в досадния безтегловно работен ден.

Уви, оптимизмът е грубо посечен от изстреляните под налягане назъбени артефакти, които през садистични вълни от болка раздират невинността на меланхолично-свенливото ми бронзово око.

И за да е трагедията пълна, вторият транш се материализира в сгорещена и дразнещо лепкава консистенция, която освен допълнителни прогорявания, осигурява на несретника в мое лице и незавидния експириънс да изгребва с хартия сериозни количества  лава, загнездили се из подутия сфинктерен ландшафт.

А сюрреалистичната гледка на едра кафява шпaкловка и разкривени изтръгнати косми по невинното прасковено трислойно платно, е нещо, което определено не бих искал да видя отново.