Най-накрая

След години обмисляне и зяпане с виртуална проточена лига из магазините за барабанни чарколяци и след месеци подмотване, най-накрая се реших да направя логичната стъпка за ъпгрейдване на евтиното, но толкова добре звучащо 13 инчово Тама барабанче.

Обичайната седмица чакане се изниза и по задължителна стара традиция честитката от митницата дойде в събота сутринта, за да трябва да чакам два дена преди да прибера от любимото си соц място едно кашонче, в което тихо се спотайват два броя отляти (die cast) 13 инчови обръчи с по 8 уши, издържани в актуалния за сезона черен никел.

Ето как изглеждаше барабанчето със старите си оригинални 1,6мм тенекиени обръчи:

Причината за смяната беше, че с времето започнах все по-смело да полагам римшоти, да свиря с по-дебелшки палки и като цяло да не галя инструмента, а да му давам необходимия зор, за да зазвучи.

Което с времето се отрази зле на тъничките огъващи се оригинални обръчи, никелът им започна да се лющи на позициите от 7 до 8 часа, където обикновено попада прекият удар от римшота. А и при по-сърцато свирене на концерти усещах как самите обръчи леко поддават под моментните ми влечения да съм рокстар.

Кратка фотосесия след фейслифта:

Първоначалните впечатления от новите обръчи са, че настройката вече не е както досега всеки болт за себе си, а предвид неогъваемостта на обръча трябва да се постига постепенно баланс между натягащите болтове.

Което не е толкова сложно, колкото звучи, но ме доведе до доста сквернословия (и тревожни мисли дали не съм се преебал) навремето при първоначалното сглобяване на новодошлите ми толкова дълго време чакани барабани. За който не знае, всички модели Starclassic на Тама са с die cast обръчи, от първия до последния том.

Освен цялостното внушение за стабилност и тежест, което die cast обръчите дават, все още не съм проверил опитно дали се отразява на звука, но искрено се надявам промяна да има, или поне да е в положителна насока.

В този ред на мисли, преди месец-два импулсивно реших да ударя един слой импрегниращо масло на вътрешната част на дървения корпус, за да видя дали ще има някакво подобрение, както твърдят повечето многознайковци по барабанните форуми.

Е, нямаше.

Дано този път да не е така.

А и да е, няма да е нито първият, нито последният път, в който се наливат излишни пари, които нямам, в инструмент, който не владея, с цел неясна за поколенията.

Така е то.