Рождество

В тържествената духовно извисена обстановка на тихата свята нощ съм заел богобоязлива молитвена позиция насред невинно белия олтар.

Предвид липсата на каквито и да е празнични трапези с катализиращи процеса продукти като бобец в чушки, бих могъл да окачествя задаващото се извечно тайнство единствено като непорочно зачатие.

В абсолютна библейска тишина скланям смирено глава пред силите на сътворението и със старозаветен плам от най-личните си дълбини изстрелвам на бял свят един брой голям и строен кафяв младенец.

Дълбоката въздишка, както и свиващите се с осезаемо пукане сфинктерни мускули, символизират връзката на тленното с едно добре свършено свято дело.

След което посягам рязко и хладнокръвно пускам водата, наблюдавайки с непоколебим реалистично-атеистки блясък в очите как набедения за спасител на света отпътува към обетованата земя.

А това голяма степен символизира и житейското ми отношение към християнството в частност и организираната религия като цяло.