Subscribe to Мюзик by/for dummies

Мюзик by/for dummies

През годините съм забелязал, че според неписани закони едно от основните и самодостатъчни правила прогресивът да бъде истински прогресив, е наличието на поне 12 минутно парче в репертоара, както и задължителната употреба на размер 7/8 тип ръченица.

And I know we can't turn back all the years
Time reflected in a shade of gray
But I often wonder what could have been
And I still hold on to yesterday

And I know we're not children any more
Innocence lost in a sea of gray
But I often wonder what else could be
And I still dream of running away

Не знам дали някой някога би могъл да го каже по-точно.

Това се получава, когато пианист измисля теми, подходящи почти изцяло само за неговия си инструмент, китаристите предпочитат да се оплакват от това, вместо да седнат да родят нещо, басистът свири до-до-до, сол-сол-сол, а при мен виси тягостното чувство, че виждам някаква по-пълна картина на парчето като аранжимент, но е през толкова гъста мъгла, че не мога да я формулирам ясно, без да се налага да муча фалшиво и останалите да ме гледат неразбиращо. И после що толкова бавно правим нови неща. Щото е сложно, що.

Pages