Събитието

...най-накрая се случи.

Въпреки всичките майсторски опити на ужким най-близките ми хора да осерат целия опасващ го времеви отрязък, въпреки ужасното ми пребиване и смъкване на половината кожа от единия пищял, въпреки депресивната пост-соц селска каварненска атмосфера, концертът се случи.

И то се случи както трябва.

Когато нещо е успяло да ти бръкне толкова надълбоко във възприятията, обикновено думите са безсилни или поне до голяма степен безмислени.

Мога само да кажа, че от седемте пъти, които съм гледал DT на живо, този беше по-добър от всичките останали шест, взети заедно.

Междувременно трябва да призная, че една от основните причини да започна постепенно да се бутам в делата промотърски в милата ни родина, беше именно някой ден някога да успея да съм по-близо до групата, с чиято музика израснах.

Първия път до голяма степен не се получи, защото бях по-глупав, отколкото млад и поради сума ти други причини, но все пак имам чудесни спомени и оттогава.

Сега вече съм по-стар, доста по-изморен, знам къде и какво да гледам, без да се тикам между шамарите и съответно успях да обхвана внимателно целия процес на концертната им продукция.

Дали съм впечатлен или заслепен, не мога да кажа, но поне още една от детските мечти беше отметната малко или много.

Също така трябва да призная, че откак се занимавам с концертна фотография, винаги вътрешно съм се подготвял за мига, в който ще надигна обективите към именно тези пет модела, за да направя най-добрите снимки в живота си.

Е, предвид кривите обстоятелства, тълпите пишман-фотографи със сапунерки, потрошения ми крак и други удобни оправдания, не направих кой знае какво, но поне компенсирам липсата на качество с количество, да има за поколенията.

Ето ги и въпросните снимки:

• Cynic
• Dream Theater
• misc

Както съм споменавал и преди, DT са сила.

Огромна сила.

PS: Скъпи ми Хосе Баракийо, ти си скапан мексикански кисел боклук. Да ми ядеш лайната с люта чушка, навряна в стиснатия си цигански гъз.