Криворазбраната цивилизация

Колкото и да е хейтърски начин за гледане на света, не мога да оценя по достойнство дадено музикално събитие, когато се провежда в среда на ултра противни мазни wannabe хайлайф снобари.

Когато до вчера си брулил мамулите, ако ще и с пет бели ризи една върху друга да си, с пет чифта оксиженистки цайси, с по пет кичозни златни пръстена на всеки дебел пръст, с пет смърдящи на конски лайна пури в устата, пак ще си една дребна комплексирана (без)личност и въпреки лъскавата клубна обстановка и показното тежкарско поведение, няма да си по-малко цървул.

Колкото и божествена музика да се предполага, че изпълнителят на сцената създава, прекомерното раболепно кланяне и диарично словесно канонизиране за светец на въпросния могат само да ми развалят мнението за него.

А в случая музиката дори не беше божествена, а по-скоро окей.

Да, професионално изпълнена, дори с известна искреност от страна на наемниците около звездата.

Но нищо повече.

Поне според скромното ми мнение на незаслепен от толкова популярното сред бг разбирачите безмерно хвалене на лотарийната група и всичките й застаряващи производни.

Както и да е, ето снимки: Steve Lukather

Приятно гледане.