Безсмислици

Както вече не е тайна за никого, вечните ми вътрешни противоречия и широки фронтове от мрачни екзистенциални мисли водят до постоянно обсесивно-компулсивно човъркане на с нищо незаслужилите подобни издевателства изтерзани барабани.

След като няколко месеца конструкцията беше обърната така, че при всяко влизане да виждам фронтално лявата й страна, започнаха да ме глождят мисли, че нещо не ми харесва:

След изникнала възможност за придобиване на още резервни чарколяци от изключително качествената продукция на братята китайци, носеща гордо името Стагг, нивото на железария нарастна, но нито стабилността се повиши, нито общата тежест намаля, нито се получиха лесни за сглобяване и разглобяване модули, нито пък се получи красиво:

В крайна сметка след известно саморитане в гъза и осъзнаване каква глупост съм сътворил, се върнах в изходно положение, като само изместих едно от рамената, за да постигна исканото в самото начало коригиране на преплитащи се стойки:

В крайна сметка равносметката е изгубени няколко дена в безмислено шлосерство, обичайното количество изпилени нерви и засилващо се неприятно чувство, че съм провалил поредния си опит да постигна нещо, колкото и малко да е то.

Както и купчина тотално ненужни части за рак, в които съм набил повече от необходимото количество пари и които сега мога главно да си набия в многознайния гъз.

Comments

еми то докато не го испиташ на собствениа задника как ше разбереше че от жълтите -китаски приамти и чеп за зеле не става камоли да праат инструменти
То проблемът в случая беше в главния асемблатор на конфигурацията, не в китайците. :D