Procrastinators, unite... tomorrow

Защо ли когато цяла вечер висиш пред съответната програма, мислейки си, че с още малко взиране и свличане в стола работата ще се свърши от самосебе си, ситуацията се развива винаги по сходен начин? Вечерта расте неумолимо, ти се свличаш в стола все повече, шибаният флаш проект седи недокоснат, а фокусирането над някой кийфрейм ти се струва все по-сложен процес. Накрая затваряш всичко с измамната самооправдателна мисъл, че утре сутринта ще свършиш всичко за нула време "на свежа глава", въпреки че знаеш идеално, че свежата глава всъщност е една адски заспала глава, също толкова нетрудоспособна, колкото и вечерната изморена такава.

Знаеш, че утре сутринта няма да изкомпенсираш нищо, знаеш, че си си пропилял цялата вечер в тъпо зяпане в проекта, знаеш, че не се прави така, но продължаваш да го правиш. Години наред.

Що? Щото си тъп гъз.

Лека и мека на всички останали тъпи гъзове, аз лягам.