Товар от плещите

Има и такива единични светли лъчове във фекалното всекидневие, преминаващи като бляскава комета веднъж на няколкостотин сранета в отрудения живот на човека (ех, колко поетично).

Дори без кафявата продукция да е особено впечатляваща като размер, консистенция и плътност, след безкомпромисното й ударно стоварване, у теб се възцарява всепоглъщащо вакуумно спокойствие и чувство за добре свършена работа.

Олекването на телесната ти маса е осезаемо, чувстваш се на една микроскопична крачка от спонтанната левитация, сякаш си Атлас и някой най-накрая е вдигнал досадното небе от плещите ти.

И като за достоен епилог, докато съм се излегнал в стола и пиша всичко това, изстрелвам в небитието една дълга, звънка, мелодична и низходяща пръдня.

Кеф.