Наблюдения

Когато забележиш, че след изтриването на дневния спам, в аутлука спретнато се подреждат един до друг двете съобщения от вчера и днес за потвърждаване на поръчка от пицария Дон Вито, можеш само да отбележиш мислено няколко очевидни факта:

- че не съм излизал, обличал, къпал и се бръснал последното денонощие
- че купчината картонени пица кутии се трупа заплашително
- че колкото и да ми се струва невъзможно, откривам нови висоти (или дълбочини) в изкуството на асоциалността
- че вече ми се струва сложно дори да формулирам членоразелни фрази, с които да поръчвам по телефона
- че безвъзвратно съм изгубил поредните 24 часа от мизерния си живот
- че пак никаква работа не съм свършил, а отлагам екзистенциалното "по-нататък"
- че ловко отминавам последния непрочетен мейл от един неприятен американски чифут, от когото обаче бих могъл да измъкна пари, ако се бях постарал малко повече
- че това за съжаление не е нито прецедент, нито рядка случка, а по-скоро тенденция
- че всичко това не върви на добре

Е, прочетох една книга през въпросния изминал отрязък време.

Но изпитвам хладни подозрения, че това по никакъв начин няма да напълни хладилника.

За сметка на упорития главобол, който вече е доста категоричен факт.