Опакованост pt. 2

Трупането на скъпоструващи (и ненужни поради упоритата липса на концертна дейност) барабанни аксесоари продължава с пълна сила, съчетано с лоялността (до степен на лоясалост) към каталога на симпатичните корнуолски момчета Protection Racket.

Съответно резултатът е налице:

Чинелната торба е следствие от краткотрайно изненадващо посещение на небезизвестния Лондон, за което така и не споделих подробности тук, а може би трябва.

Хардуерните калъфи и килимчето пък са резултат от патологичните ми минорни настроения (породени от факта, че очевидно се намирам в края на приоритетния списък на ужким най-близките до мен), водещи до безразсъдни поръчки от братска Германия.

За качеството и дизайна отново няма какво ново да се каже, хората са професионалисти и продуктът им е впечатляващ. Но цената уви е съобразена с възможностите на нормалната част от света, към която скромната ми особа за съжаление не принадлежи.

Всичко се събира идеално - купищата ми чинели са събрани вътре до един, без торбата да е излишно подута от пренатоварване, а всичката железария се събра без проблеми, включително пословичния с трудността си за опаковане кабелен фус.

Остава само да измисля някаква система за вътрешно разделение на чинелните рамена, но по този въпрос най-вероятно ще се произнесе професионалист. Както и остава да пенсионирам вехтия фотографски сак, в който пренасям още по-вехтия си двоен педал, който пък от своя страна още повече плаче за пенсия, предвид че ми служи вярно от далечната 1998 г.

И ще съм готов.

Въпросът е обаче за какво?